Както вече споменах, докато отсъствах виртуално, ръкоделствах реално :-)
Следващият проект, с който се заех, е сокаен шал. Размерът му е по-малък от истинските сокаи, които са примерно половин на три и половина метра. Дълго време търсих подходяща материя и късметът ми се усмихна с готов шал, с необходимата гъстота. Но разполагаха само с черен. Много се чудих, даже се допитвах до по-разбиращи от мен, в какви случаи се допуска основата да е черна. Според някои в момент на траур, според други - за празнични случаи. За мен въпроса остана открит и ще търся още информация. Използвах копринени конци в две дебелини - Matra и по-тънката ATLAS ORJINAL DANTEL İPLİĞİ, сребърно метализирано мулине DMC и турска "тел кърмъ".
Понеже ми се щеше да направя нещо като зашив на сокаени бодове и мотиви, смесих писан с дупчест бод(видях такава комбинация в образец от Севлиево). Вложих и малко въображение, с надеждата да не съм нарушила много правила. За основен образец използвах ето тази шевица от Лафчиевата къща в Дряново:
Сокаената шевица винаги ме е привличала с красотата си и най-вече като майсторско предизвикателство. Везането се оказа много приятно, но има известна предварителна подготовка. Първо трябва да се подбере мотива и де се пресметне неговата повторяемост. Второ - да се тества как избрания конец покрива съответната гъстота платно. Същото важи особено за дупчестия бод. Трето - открих го в процеса на работа, много внимателно да се прецени къде се започва и свършва нов конец, за да може да се скрие. Както е известно тук нямаме опакова страна, т.е. шевицата е двустранна, изглежда еднакво отпред и отзад.
На първата снимка е лицевата страна(от която се работи), а на втората - опаковата.
С риск да стана банална, ще подчертая, че употребата на гергеф е абсолютно задължителна. Той е нужен за правилното стягане на бодовете, от което се получават дупчиците в готовата бродерия.
Ето и отблизо елементите:
Надявам се бързо бързо да си довърша ръкоделието, като изгладя някои грешки. Че да мога да се кипря с него :-)
В следващ пост ще опиша стъпка по стъпка двата използвани бода - писан и дупчест(сокаен) и учебника от който ги учих - "УЧЕБНИК ПО БРОДЕРИЯ ЗА IV, V, VI И VII КЛАС НА ДЕВИЧЕСКИТЕ ПРОМИШЛЕНИ ГИМНАЗИИ И УЧИЛИЩА", изд. 1951 г., с автори Р.Руменова и Ев.Райкова.
Повече за историята на сокая и обичаите, свързани с него можете да прочетете тук (благодаря за информацеията на Димка Боянова). Тук можете да видите как се поставя сокаено забраждане. А тук е публикувана богатата колекция с автентични сокаени шевици на Националната художествена академия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията
(
Atom
)
1 коментара :
Много ми харесва работата ви. Искам да се свържа с вас. Казвам се Божана Далукова - daloukova@abv.bg, Bojana Dalukova - facebook
Публикуване на коментар