сряда, 11 март 2015 г. - , , , , 0 коментара

БИБЛИОТЕКА: ЦАНИ ГИНЧЕВ И ТРАДИЦИОННИТЕ НОСИИ

     Открих Цани Гинчев скоро и се ядосах на себе си, че не съм познавала автор от съседния град, в който се влюбих от първо четене. Всъщност той е писал преди повече от 150 години. Повярвайте, това богатство трябва да се сподели.
     Първо се опитах да помня всичко, касаещо облеклото и женските умения в книгите му, но скоро разбрах, че описанията им са много богати и детайлни и започнах да си водя записки:-)
     В електронен вид се получиха около 30 страници. В това число подробности, които трябва да си изясня, непознати за мен факти относно носиите, речник на стари и чужди думи. Любимото ми, обаче, е описанието на моминския чеиз.
     Ще започна от традиционното облекло от средата на XIX век, описано в "Женитба" и от XVIII век, описано в "Зиналата стена". Непознатите за мен думи и термини, маркирам с курсив. Насладете се:

     "Цялото хоро със зрителите си се чернееше като галуново крило, защото в онова време както жените и децата, тъй и всичките моми, мъже и момци носеха сини димитни дрехи, а жените и момите – сини кичени осмополи сукмани, накитени като реса на дребни дипли и подплатени около долните поли или с шал, или със сукнен перваз, сшит от различни бои сукно, изшарено с коприна на цветя и разни птици или пък с клаподанена чипка, обнизана с разни пеперуди. Първите се зъвяха шеляници, от подплатата, а вторите – харджаници, от харджевите – чипките."

     "Салтамарките на момите бяха от син тънък и мек шаяк, с тесни и до ябълките дълги ръкави; дрешката стигаше до долнята част на пояса. Под тях носеха или безръкавни елечета от китайка, с извити пазви, или доламички до пояса, тъй също с извити гайтанлии пазви и капаклии ръкави, на които шарените капаци се подаваха пред ръкавите и им закриваха ръцете до коленцето, отдето захващат пръстите. Както елеците, тъй и доламичките отпред бяха изшарени с черно копринено битме, на криволици и цветя. Тогава момите се опасваха с тревненски шарени колани и кимери, на които шарените три сукани ресни се спущаха от лява страна на бедрото и висяха както днешните офицерски сирмени пюскюли от поясите им. Престилките бяха червени, тъкани от тънка вълнена прежда и шарени с различни шарки при тъканието. На главите си носеха шамии – басми, които купуваха от Оряховица от търновските манифактураджии, които в онова време държаха цяла чаршия около джамията и Сахатя и се зъвяха купци, а стоката им – купе. На краката си носеха черни пантофи, зиме и есен, а лете жълти сафтенени чехли, на ръцете си гривни и връхели, а на пръстите – сребърни пръстени с разноцветни камъни. Тогава момите си плетяха косите на две и ги спущаха на гърба си. Имаше някои, които имаха много големи и дълги коси; те пък ги плетяха в една и нарочно ги носеха, за да им се чудят, но те бяха в цялото село няколко."
     "Тогавашните арбанашки боляри носеха дълги копринени антерии с разцепени пешове от страните, червени сукнени шалвари, желти местеви и чехли, копринени чорапи, тараболуз пояси върху антериите, вързани на пъпа им на фунда, къси сукнени или кадифени ферменета до пояса и отгоре им дълги зелени или червени биниши до под коленете. На главата си носеха самурени калпаци с дъно от зелено венецианско кадифе. Брадите си бръснеха и главите наоколо, а под калпаците им се видеха дългите перчеми, като попски коси, но не цели, а подстригани на една педя вън от калпака."

     "Жените на болярите – болярките – носеха алени плитки цариградски фесове със сини разчепкани, на тенуря отгоре пискюли от ясносиня коприна, върху която се лъщяха тепелиците от турски нови желтици. Те си плетяха косите на дребни плетенки, на 9 или 12 коси, които се виеха по рамената им и се простираха на някои косести кокони, или моми, чак до петите. Роклите им бяха дълги, широки, без никакви къдри и пости, но всяка струваше за сто днешни къдрави и постави рокли: те бяха повечето от сиваи, харе, море и изработени с дребни злати цветя, втъкани в плата от най-нежните ханъмски пръсти на севатските и багдатските хареми, по благодатното небе на Мала Азия, в райските сараи и градини. Които кокони носеха шамаладжа, те се считаха в онова време по-прости и по-долни. Над роклите носеха къси ферменета със златен сирмен, по 3–4 реда дебел гайтан околовръст и около ръкавите, които бяха повечето капаклии. Кога го изискваше времето и обстоятелствата, върху всичкото облекло обличаха и дълги биниши, или самурени кожуси."

     "На крака си носеха бели чорапи, желти местеви и желти чехли, а кога ставаше кално, вместо чехли обуваха червени ковани катъри. Кога излязваха навън или кога отиваха на черква, пребраждаха се с копринени тънки разноцветни шамии, донесени чак от Шам (Багдат)."



     "На главата си имаше бял скъп лек кюляф, който едва се видеше отгоре над бялата му златошита копринена гъжва. На челото му над гъжвата се лъщееше сребърно-позлатен челенк. Той беше облечен с един червен-вишниен кадифен кожух, който беше подплатен вред отвътре с бели, лисичи кожи; а наоколо вред по скутовете, по огърлека и отдолу се видеха желти джалгави, надметнати по една длан, та правеха дебел вълнест джалгава-перваз около всичкия кожух; те бяха избрани от най-едровласите джалгави от целия търновски кожухарски еснаф. Ръкавите на кожуха бяха дълги и равни с дължината на целия кожух, на които краищата тъй също бяха подплатени с такъв същ джалгава-первазъ; те бяха чепкенлии, т. е. горе разпрани до един лакът, през които му бяха препъхнати ръцете, а ръкавите висяха право надолу. Разпраното на ръкавите беше обшито с по четири реда (ката) копринен чер бирюзлия (еднолиц) дебел гайтан. На кожуха отпреде на гърдите, на двата пеша, имаше и от двете страни по четири чапрази, плетени от чер копринен гайтан и обшити наоколо със сирмени бели цветя – той беше чичекчапразлия. На всеки чапраз имаше по една поковица (пул), голяма колкото един голям орех, корубеста, сребърна, изработена с цветя и позлатена; на тези поковици се запетляваха женските петелки на чапразите, като се кръстосваха един чапраз върху други. На огърляка, под врата му, се лъщееха две колкото две малки пафтици, злати токи, изработени с изпъкнали цветя, в средата на които беше написано името и соят на стопанина им. Те тъй също служеха да закопчават огърлека, когато има нужда. На гърба на кожуха от огърлека надолу висеше, колкото един пръст дебел, на два стръка (ката) гайтан, изплетен от черна коприна, размесена с бяла сирма. На края на двата гайтана имаше по два големи кичести и дълги по една педя пискюли, изплетени от черни пресукани копринени ресни с по един стрък копринен и по един златен. Над четиртях пискюла имаше една ябълка, голяма колкото едно малко яйце, оплетена от бяла сирма и провряна през двата гайтана, за да ги съединява над пискюлите – четиртях пискюла под нея правеха един голям пискюл, или дьорт-пискюллю-пискюл. Този голям пискюл висеше наравно с перваза на кожуха. На плещите на кожуха имаше едно голямо цвете, изплетено и изшито от бяло сирмено битме."

     "Джебовете на кожуха бяха обшити тъй също с такива цветя отгоре, отдолу и наоколо. Под кожуха си имаше зелена сирмена салтамарка, до пояса, под салтамарката безръкавниче от зелено кадифе, на което по двата скута се лъщяха, наредени една до друга, бадемлиени дълговати ляни позлатени петелки, които бяха като зърната на едро резекиено желто грозде. А под безръкавничето ален елек, на който гърдите не се познаваха от сирма и клаподан. Неговите петелки бяха копринени и черни, но до половината на гърдите закопчани, а оттам нагоре между тях се виждаше бюрюнджучената му риза, а отстрани – едно бяло джевре, което беше със злати ресни наоколо."
     "Поясът му беше бял – свилен тарабулуз, обшит с дребни сирмени и злати лаленца. На пояса беше забоден един ханджар (кама), на който чирените бяха филдишани, изработени със златно ишлеме, обковани със зелени зюмбюрюдени камъни и червени мерджани."
     "Шалварите му от алено сукно с черни и сирмени гайтани и битме, обшити по всичките дикиши, джобове, крачоли и около учкура. На краката си имаше жълти ковани ботуши, на които над ходилото имаше сирмени ишлемелии цветя; те горе бяха обшити околовръст с бял сирмен гайтан, на два ката, и отпред с по три пискюлчета пак от сирма, които стигаха до средата на кончовете на ботуша."

     "Баба Аврамица стана, запали една вощеница, отвори шарената ракла и подир малко цялото венчано облекло беше на дяда Аврама. Ризата му беше от мелезно бяло платно с широки шити ръкави, с шит огърлек и шита пазва, а на огърлека две, като гайтан дебели плетени копринени петелки, на които на долния край беше нанизана по една стара, чиста сребърна бабка. Потурите му бяха сини димитни с черни гайтани по джебовете, дикишите и на ябълките (колаците); закопчаваха се с желти телени копчета; поясът му червен, салтамарката синя димитна с ясносини гайтани околовръст, клинчести, с колчаци на лактите и умуз на гърба, отвътре подплатена с червена гизия. Подвъзките под коленете му бяха шарени – тревненски, с дълги ресни и на всяка ресна по едно синьо синче. Елекът му беше кутниен безръкавник с черни петелки, плетени от коприна, и на всяка на върха по едно червено синче. Калпакът му беше черна дълга гужба със синьо сукнено дъно. На пояса му от лявата страна висеше една бяла кърпа с шарени краища и червени ресни."
     "Баба Аврамица му беше извадила и писаните калци, но той не ги обу, защото си обу черните ботуши."
     "Баба Аврамица и тя облече венчаните си дрехи: шитополата риза с шити до над лактите широки ръкави кръстом-бод; шит огърлек и пазва с шев честом-бод; син китен чукман (сукман), със сърмена чипка околовръст долу по полите; кутниена долама до пояса, върху й безръкавник от копринена китайка на дребни клетки. Облече сукнения морав кожух, който беше клинчест и с вишниени свилени гайтани по три стръка (ката) на околовръст; опаса си и шарената корава престилка; закопча сребърните ченгели (пафти); превърза си кадифения ален сукай и сирмения топ; зави си червената забрадка около врата; свърза пеперудения червен чембер; превърза отгоре му червената кърпа с копринените краища; гуди си търкалестите колелати обеци (мингюши) на ушите и позлатените връхели на ръцете, кования гердан на врата, пилешките, лъкатника с белите пари на гърдите; тури мяната си – чукуват пръстен, на безименния пръст; обу си белите чорапи, алените терлици и желтите чехли."
 
     "На главата си имаше бял, мек, дълъг и горе остър багдатски кюляф; около кюляфа завито пъстро шалче, шито на дребни цветя с клаподан. От кюляфа му се спущаше един дебел, до една педя дълъг копринен гайтан; на гайтана висеше като пискюл една дебела, червена кадифена чушка, дълга до една педя, която се търкаляше по рамената му, когато си повиеше главата. Чушката го показваше, че е от бостанджиите. На гърба си имаше едно късо зелено, до пояса дълго фермене, обшито наоколо с три ката клаподанен гайтан, а на ръкавите, на колчаците и на умуза (плещите) – изработено ишлеме със златни цветя. Кръста му обвиваше широк, бял със златни цветя касан (персийски, аджемски) тарабулуз. Върху тарабулуза беше опасан от алена мешина, обшит със злато силяхлък, от който се подаваше една кама с филдишани черени, под която лъщяха тепетата (челата) на два сирмени пищова; под пищовите се подаваше харбия със сребърна дръжка и на дръжката на провезлото червена ремъчка. На ремъчката беше вързано едно писано огнило с две дупки за пръстите, а в средата един петел за развивание и завивание бурмите на чакмаците на пищовите и пушките. Край человека беше изправена една дълга каранфилка пушка, на която кондакът беше обшарен с бял седеф и теллии цветя чак до устата. Долнята страна на кондака – дипчика, беше облечен с червен сукнен калец, обшит с черно битме и клапуданени цветя, а от калеца висеше един копринен червен гайтан, на края на когото се държеше един голям пискюл от червена коприна, присукана със сирмени конци. На цялата цев на пушката бяха съразмерно осем бадемовидни сребърни белезици, а най-долният беше голям кез, позлатен."

     "На краката си имаше червени, широки, с остри носове, ковани ботуши, на които отгоре висяха две сирмени пискюлчета. Над ботушите му бяха сини сукнени шалвари, обшити със сирмени гайтани и с цветя около крачолите и около джебовете."

     "На главата си и той имаше дълъг остър кюляф, обвит над ушите му с голяма бяла чалма от бял тънък астар – той беше от Астарджиите. Неговите дрехи малко се отличаваха от първия – отличаваха се с това, че не бяха толкова обкичени със сирма и силяхлъкът му беше зелен. На силяхлъка си той имаше един белочерен сомкабзалия ятаган, два демиртепелии кобура, желязна харбия и едно малко филдишено цариградско белочеренче ножче под тях, за рязание. Над пищовите висеше бяло, с клабодан обшито по краищата джевре. Неговите ботуши бяха жълти. Над главата му на един кукест гвоздей, на един стълб на чардака, беше окачено едно шишане сирмадемири, седефлиено без калец."

     "Белезниците на шишането бяха сребърни-позлатени и обшарени с цветя. Под шишането висеше една паласка, пълна с яалии фишеци и теллии куршуми. И той се беше облегнал на пармаклъка, но не пушеше, а държеше в ръката си сребърна кутия с два капака: под едина – емфие, а под другия – афион."

     "На главата си имаше малък кюляф, бяла чалма, която беше гъсто обшита със сирма."

     "Дрехите му бяха от зелено сукно, с бели сирмени гайтани и ишлемета вред по дикишите и по краищата. Тараболузът му беше пъстър, шарен с всякакви бои и не беше много голям."

     "Силяхлъкът – чер, с бяла сирма обшит, на него беше забоден един възмалък, тънък ятаган с черни колаци, а между колаците се видеха камъни от мержан, в сребро обковани.
Капията на ятагана, която се видеше отгоре над силяхлъка до една педя, беше сребърна – ишлеме и отгоре позлатена, около устата й имаше три зелени зюмбюрюдени камъни. Двата му пищова бяха и те възмалки – гюмюштепелии и сирмадемирлии. Желязото на цевите им беше изработено с дълбани цветя; харбията желязна със златни цветя, вбити в желязото на дръжката – тя беше илдъзишлемелия. Елекът на гърдите му беше от зелено кадифе със сирмени плетени петелки, които бяха едри колкото един лешник на големина. От елека се видеха краищата на едно сгънато бяло джевре, вред покрая изработено със златни цветя. На краката му бяха черни меки ботуши от кози лъскав и бръчкав като маракин сафтиян." 

     Можете да четете "Женитба" тук, а "Зиналата стена" тук.