неделя, 23 февруари 2014 г. - , , , , , 0 коментара

ИНСТРУМЕНТИ: МИНИАТЮРЕН СТАН

     Обичам стари инструменти за ръкоделие. Предизвикателство е да разбереш как функционират. Разглеждайки снимки в интернет попаднах на това:
 
     Името му е "НАЙ-МАЛКИЯ ЛАНКАШИРСКИ СТАН". Ширина около 8см.
     Изглежда много удобен, ако си живял по времето, когато са се кърпели чорапи и дрехи, и повторно се е използвало всяко парче нишка или тъкан.

     В продължение на столетия във възпитанието на момичетата се залага това умение. По-късно на него се гледа с някаква сантименталност и романтизъм, замъгляващи факта, че това занимание е чисто женско в патриархалния смисъл на думата - досадно, прозаично и трудоемко. Кърпенето има смисъл само в една икономика, където чифт чорапи струва повече от времето, което е необходимо, за да ги поправиш. Може би трябва да се радваме, че вече не ни се налага да го правим. Което не значи, че на мен лично не ми е интересно и че понякога не поправям някоя дреха:-).
     След втората световна война работещите жени явно си дават сметка, че този вид ръчен труд трябва да бъде улеснен по някакъв начин, в противен случай е безсмислен. И се появява "най-малкия стан". За него даже пише в юлския брой през 1950 година на списание "Popular science".     
     Кърпенето(замрежването) се основава на попълването на дупка в тъканта, чрез затъкаване на малък участък. Това може да бъде много бавен и несъвършен процес, както и да бъде трудно за очите, ако използвате фини нишки или кърпите черно върху черно. 

     Показаният миниатюрен механизъм работи, като чрез завъртане на кукичките, се издигат ту едната, ту другата нишка на основата с цел по-лесно промушване на иглата с вътъка, имитирайки движението на совалката на стан. 

     Разбираемо упътване за работа в снимки намерих в този блог:










сряда, 5 февруари 2014 г. - , , , , , 0 коментара

МОИТЕ СЪКРОВИЩА: ЕДНА ВЕЗАНА РИЗА

       Ще започна тази история с моята баба Мара. Тя почина, когато бях на десет години, така че спомените ми са твърде детски. С годините впечатленията ми за нея преминаха през размислите на един зрял човек. Не че се промениха, просто си обясних личността и. Тя се стараеше да бъде перфектна домакиня с всички плюсове и минуси на този стремеж.
     Когато бях 5-6 годишна, ме научи да плета на две куки и да бродирам кръстчета.  Естествено се отегчавах бързо от тези занимания. Имах си едно зелено кълбо, най-вероятно прежда, разплетена от нещо. Спомням си как сравнително лесно плетях опакови бримки, но с лицевите нещата бяха много сложни. Все се опитвах да гледам отзад, за да видя как минава куката :-) А бродерията беше съпроводена със зяпане през прозореца. Къщата беше на главната улица и беше твърде интересно, какво се случва навън. Та докато ушия няколко кръстчета, минаваше сигурно час.
     Спомням си купища списания на френски, които обичах да разглеждам. Баба си кореспондираше с французойки, които и ги изпращаха. Все още ги пазя - те са част от моите съкровища.
     Понякога си мисля, че щеше да ме подкрепя в моята страст - всякакви ръкоделия, но може би сега го прави по свой си начин.
     И да мина по същество. Една везана риза. Нямам представа кога точно е изработена. Години наред я пазех и само понякога я вадех, за да и се порадвам. Изработена е от естествена коприна, която е леко пожълтяла и на места са се появили по-тъмни петна. Не съм я обличала, защото е малка за мен, но веднъж премених дъщеря си с нея, за да стане лазарка.
     Питах свой познат етнолог за какво става дума, защото в повечето народни носии ризите са от домашно тъкано платно, обикновено памучно и доста по-грубо. Той ми обясни, че това е т.нар. "градски фолклорен стил" - дрехи, изработени от гражданките през двадесети век, когато е имало такива модни тенденции.

    Скоро публикувах снимка на ризата във фейсбук групата "Аз нося риза с ръчно везана шевица" и една от майсторките на българското везмо, Антоанета Толтукова сподели, че не е виждала такъв ръкав. Наистина стои много елегантно, но и той не е типичен за народните ризи. 

      Ето и няколко детайла от бродерията:


     Моделът е изработен с памучен конец на два ката, с полегат бод с водене на конец, но от опаковата страна бода също е наклонен (от лицевата прилича на гърба на гоблен). Контурнте бодове са везани на един кат. Ръкавите, яката и полите са поръбени на една кука.


     Преди няколко години намерихме в старата къща още едно съкровище: Списание "Икономия и домакинство", юбилеен брой от 1931 година. Между другото, можете да видите албума във фейсбук група "Работилница седянка".

      И една загадка беше разрешена! Намерих модела на шевицата, в цветната притурка, на страница 20. Този мотив беше предложен за изработка на покривка, но явно баба е решила да го вложи в ризата.

     И идея за един проект - във великотърновската окръжна библиотека има много броеве на списание "Икономия и домакинство", ползват се в читалня. Мисля да отделя няколко дена през отпуската си и да ги проуча. Чудесна тема за един следващ пост:-)