Както обикновено, времето не стига за това, което планираме. И понеже всички видове коледни курабийки трябва да бъдат готови навреме, ръкоделията могат да почакат. Пък и забравяме, че вече е двадесет и седми или тридесети декември и КОЛЕДНИЯТ ДУХ не си отива.
Много харесах ето тези ангели на DMC, но не ми се шиеше нещо за слагане в рамка. Реших, че един от тях е страхотен мотив за коледна картичка.
Доверих се на оригиналния подбор на цветове. В началото малко ме притесни, защото преобладават розово-лилави нюанси, но се получи добре.
За основа избрах Aida 14 каунт, екрю със златно ламе.
Доста се чудих и за цвета на картичката. След няколко опита с червено, зелено и перлено екрю, се спрях на бялото.
Използвани са цветове със следните номера от каталога на DMC: Blanc, Ecru, 321, 676, 677, 700, 702, 746, 754, 778, 801, 3042, 3743, 3774, 5282
С ПОЖЕЛАНИЯ ЗА ЗДРАВА И ЩАСТЛИВА 2016 ГОДИНА!
четвъртък, 31 декември 2015 г.
-
бродерия
,
картичка
,
Коледа
,
ПРОЕКТИ
,
Christmas
,
DMC
,
embroidery
0
коментара



ПРОЕКТ: КОГАТО НЕ ИСКАМЕ КОЛЕДА ДА Е МИНАЛА
понеделник, 30 ноември 2015 г.
-
1 кука
,
плетене
,
УРОК
0
коментара



УРОК: МНОГО ИНТЕРЕСЕН И МНОГО ЛЕСЕН МОТИВ НА ЕДНА КУКА
И докато се чудех с какво да се захванах, попаднах не загадка в тази страница във Фейсбук. Въпросът беше как се плете това:
Под въпроса имаше 170 коментара с предположения, вариращи от различни бодове, плетени на две куки, до разновидности на туниска плетка.
Предизвикателство :-)
Помислих си, че все пак от снимката може да се проследи конеца. Ясно ми беше, че е изработено на една кука. Обаче както е заснето, не е ясна посоката на редовете. След няколко опита и грешки, и захвърляне на куки и кълбета, и пак захващане, посред нощ ми се получи :-)
И е много лесна плетка - наметка и нисък пълнеж. Нужна е по-дебела кука. Моята прежда беше за 3-4 номер, а аз ползвах 5. Ето обясненията стъпка по стъпка:
И окончателният резултат:
ПРОЕКТ: ШАЛ СЪС СОКЕНА ШЕВИЦА
Както вече споменах, докато отсъствах виртуално, ръкоделствах реално :-)
Следващият проект, с който се заех, е сокаен шал. Размерът му е по-малък от истинските сокаи, които са примерно половин на три и половина метра. Дълго време търсих подходяща материя и късметът ми се усмихна с готов шал, с необходимата гъстота. Но разполагаха само с черен. Много се чудих, даже се допитвах до по-разбиращи от мен, в какви случаи се допуска основата да е черна. Според някои в момент на траур, според други - за празнични случаи. За мен въпроса остана открит и ще търся още информация. Използвах копринени конци в две дебелини - Matra и по-тънката ATLAS ORJINAL DANTEL İPLİĞİ, сребърно метализирано мулине DMC и турска "тел кърмъ".
Понеже ми се щеше да направя нещо като зашив на сокаени бодове и мотиви, смесих писан с дупчест бод(видях такава комбинация в образец от Севлиево). Вложих и малко въображение, с надеждата да не съм нарушила много правила. За основен образец използвах ето тази шевица от Лафчиевата къща в Дряново:
Сокаената шевица винаги ме е привличала с красотата си и най-вече като майсторско предизвикателство. Везането се оказа много приятно, но има известна предварителна подготовка. Първо трябва да се подбере мотива и де се пресметне неговата повторяемост. Второ - да се тества как избрания конец покрива съответната гъстота платно. Същото важи особено за дупчестия бод. Трето - открих го в процеса на работа, много внимателно да се прецени къде се започва и свършва нов конец, за да може да се скрие. Както е известно тук нямаме опакова страна, т.е. шевицата е двустранна, изглежда еднакво отпред и отзад.
На първата снимка е лицевата страна(от която се работи), а на втората - опаковата.
С риск да стана банална, ще подчертая, че употребата на гергеф е абсолютно задължителна. Той е нужен за правилното стягане на бодовете, от което се получават дупчиците в готовата бродерия.
Ето и отблизо елементите:
Надявам се бързо бързо да си довърша ръкоделието, като изгладя някои грешки. Че да мога да се кипря с него :-)
В следващ пост ще опиша стъпка по стъпка двата използвани бода - писан и дупчест(сокаен) и учебника от който ги учих - "УЧЕБНИК ПО БРОДЕРИЯ ЗА IV, V, VI И VII КЛАС НА ДЕВИЧЕСКИТЕ ПРОМИШЛЕНИ ГИМНАЗИИ И УЧИЛИЩА", изд. 1951 г., с автори Р.Руменова и Ев.Райкова.
Повече за историята на сокая и обичаите, свързани с него можете да прочетете тук (благодаря за информацеията на Димка Боянова). Тук можете да видите как се поставя сокаено забраждане. А тук е публикувана богатата колекция с автентични сокаени шевици на Националната художествена академия.
Следващият проект, с който се заех, е сокаен шал. Размерът му е по-малък от истинските сокаи, които са примерно половин на три и половина метра. Дълго време търсих подходяща материя и късметът ми се усмихна с готов шал, с необходимата гъстота. Но разполагаха само с черен. Много се чудих, даже се допитвах до по-разбиращи от мен, в какви случаи се допуска основата да е черна. Според някои в момент на траур, според други - за празнични случаи. За мен въпроса остана открит и ще търся още информация. Използвах копринени конци в две дебелини - Matra и по-тънката ATLAS ORJINAL DANTEL İPLİĞİ, сребърно метализирано мулине DMC и турска "тел кърмъ".
Понеже ми се щеше да направя нещо като зашив на сокаени бодове и мотиви, смесих писан с дупчест бод(видях такава комбинация в образец от Севлиево). Вложих и малко въображение, с надеждата да не съм нарушила много правила. За основен образец използвах ето тази шевица от Лафчиевата къща в Дряново:
Сокаената шевица винаги ме е привличала с красотата си и най-вече като майсторско предизвикателство. Везането се оказа много приятно, но има известна предварителна подготовка. Първо трябва да се подбере мотива и де се пресметне неговата повторяемост. Второ - да се тества как избрания конец покрива съответната гъстота платно. Същото важи особено за дупчестия бод. Трето - открих го в процеса на работа, много внимателно да се прецени къде се започва и свършва нов конец, за да може да се скрие. Както е известно тук нямаме опакова страна, т.е. шевицата е двустранна, изглежда еднакво отпред и отзад.
На първата снимка е лицевата страна(от която се работи), а на втората - опаковата.
С риск да стана банална, ще подчертая, че употребата на гергеф е абсолютно задължителна. Той е нужен за правилното стягане на бодовете, от което се получават дупчиците в готовата бродерия.
Ето и отблизо елементите:
Надявам се бързо бързо да си довърша ръкоделието, като изгладя някои грешки. Че да мога да се кипря с него :-)
В следващ пост ще опиша стъпка по стъпка двата използвани бода - писан и дупчест(сокаен) и учебника от който ги учих - "УЧЕБНИК ПО БРОДЕРИЯ ЗА IV, V, VI И VII КЛАС НА ДЕВИЧЕСКИТЕ ПРОМИШЛЕНИ ГИМНАЗИИ И УЧИЛИЩА", изд. 1951 г., с автори Р.Руменова и Ев.Райкова.
Повече за историята на сокая и обичаите, свързани с него можете да прочетете тук (благодаря за информацеията на Димка Боянова). Тук можете да видите как се поставя сокаено забраждане. А тук е публикувана богатата колекция с автентични сокаени шевици на Националната художествена академия.
понеделник, 23 ноември 2015 г.
-
бродерия
,
средновековие
,
УРОК
,
Armenian
,
embroidery
,
Interlaced harringbone stitch
,
Kutch
,
Maltese
0
коментара



УРОК: ЕДНА БРОДЕРИЯ С МНОГО ИМЕНА
Времето, през което не пишех, уползотворих с практически занимания. Във връзка с възстановка на Възстанието на Асен и Петър ми се наложи да си ушия нова средновековна рокля, подходяща за температурите през месец ноември. И понеже в Търново всички сме боляри :-) , реших да я украся с нещо по-аристократично. Първото, за което се сеща човек е коприната. Е, признавам си, моята е изкуствена. Следващия проблем, който трябваше да реша, беше да избера подходяща бродерия. Попаднах на албум във Фейсбук със снимки на находки от Египет, датирани в периода 10-15 век. Описанието беше: "A collection of textiles from the Newberry Collection in the Ashmolean
Museum showing use of interlaced herringbone stitch on a variety of
objects from the Mamluk Period".
Ето този кръст ме впечатли:
Снимките са много, но с цел да станe ясна последователността на бродерията.
Ето този кръст ме впечатли:
И речено-сторено, четири такива, за деколтето и ръкавите:
Но най-сложното в тази бродерия, е да се определи историята и. Както вече споменах, едното от имената на бода е interlaced herringbone stitch. Други са: maltese, kutch, armenian, marash. Египет, Малта, Индия, Армения си оспорват произхода и. Среща се и в народни шевици от Городенка, Украйна. Тази тема заслужава по-задълбочено представяне. Кръстът се нарича "двоен малтийски кръст".
Сега, обаче, ще се съсредоточа върху изработката на бродерията. За урока съм избрала ленена панама за основа и котон перле на два ката. Двата етапа са изработени с различен цвят, за по-голяма яснота. На първия етап се използва бод рибена кост. Конструирането на схемата зависи от мотива. Основно правило, което трябва да се спазва е да се редува преминаването на кръстосаните нишки един път - под, един път - над.
В началото на втория етап допълнителният конец преминава от опаковата към лицевата страна. Повече не минава през основата, а само се усуква около рибената кост. Основното правило важи и за него. По този начин се получават елементи на затъкаване.Снимките са много, но с цел да станe ясна последователността на бродерията.
Абонамент за:
Публикации
(
Atom
)