Първата стъпка беше да избера модел на шевицата. И веднага се появи проблем. Мъжките шевици са сравнително редки в етнографските албуми, за да не кажа, че почти ги няма. Разгледах много снимки в мрежата, кои по-автентични, кои по-модерни. И няколко книги ми минаха през ръцете. Накрая се спрях на тази:
Спрях се на единствената мъжка риза в изданието:
Както се вижда от описанието, на илюстрацията са показани маншет, пазва, яка и елемент от ръкав на риза от Видинско.
От увода на книгата става ясно, че моделът е датиран около 1850г., град Кула. Специално пазвата е с размери 21см на 9,5см.
Следващото решение, което трябваше да взема, беше комбинацията от цветове, която ще използвам. Розово-червеното някак ме притесни с вида си на избеляло(може би е внушение). Няколко страници по-назад видях подбор на цветове, който ме грабна. По-наситено синьо, по-бледо жълто, топло кафяво, пепеляво розово и тъмно червено. Направих и някои промени на цвета на отделни елементи.
Както се вижда, използвах мулине DMC и Anchor.
Съпругът ми носи ризата, когато се налага някакво участие, което означаваше, че не мога да му я взема за месец-два, докато приключа с бродерията. И реших да работя на отделно парче кенар, което след това да монтирам. Опитах се да бродирам направо на плата, но се оказа доста трудно.
Не разполагах с канава, която да положа върху кенара и я замених с обикновена разграфена панама. Изнищването ще е по-трудно, но мисля, че ще се справя. И това е началото:
Използвах полегат бод без водене на конец, бод кръст и линеен бод. Справка: Светлана Радева-Михайлова, "Самоучител по българска бродерия", София, 1997г.
Полегатият бод и кръстчетата са на четири ката, а линейният бод - на един кат.
Резултатът:
И за сравнение:
Надявам се да завърша шевицата до празниците и да споделя резултата. И какво се е получило с монтирането върху пазвата на ризата :-)
0 коментара :
Публикуване на коментар