Ще започна тази история с моята баба Мара. Тя почина, когато бях на десет години, така че спомените ми са твърде детски. С годините впечатленията ми за нея преминаха през размислите на един зрял човек. Не че се промениха, просто си обясних личността и. Тя се стараеше да бъде перфектна домакиня с всички плюсове и минуси на този стремеж.
Когато бях 5-6 годишна, ме научи да плета на две куки и да бродирам кръстчета. Естествено се отегчавах бързо от тези занимания. Имах си едно зелено кълбо, най-вероятно прежда, разплетена от нещо. Спомням си как сравнително лесно плетях опакови бримки, но с лицевите нещата бяха много сложни. Все се опитвах да гледам отзад, за да видя как минава куката :-) А бродерията беше съпроводена със зяпане през прозореца. Къщата беше на главната улица и беше твърде интересно, какво се случва навън. Та докато ушия няколко кръстчета, минаваше сигурно час.
Спомням си купища списания на френски, които обичах да разглеждам. Баба си кореспондираше с французойки, които и ги изпращаха. Все още ги пазя - те са част от моите съкровища.
Понякога си мисля, че щеше да ме подкрепя в
моята страст - всякакви ръкоделия, но може би сега го прави по свой си
начин.
И да мина по същество. Една везана риза. Нямам представа кога точно е изработена. Години наред я пазех и само понякога я вадех, за да и се порадвам. Изработена е от естествена коприна, която е леко пожълтяла и на места са се появили по-тъмни петна. Не съм я обличала, защото е малка за мен, но веднъж премених дъщеря си с нея, за да стане лазарка.
Питах свой познат етнолог за какво става дума, защото в повечето народни носии ризите са от домашно тъкано платно, обикновено памучно и доста по-грубо. Той ми обясни, че това е т.нар. "градски фолклорен стил" - дрехи, изработени от гражданките през двадесети век, когато е имало такива модни тенденции.
Скоро публикувах снимка на ризата във фейсбук групата "Аз нося риза с ръчно везана шевица" и една от майсторките на българското везмо, Антоанета Толтукова сподели, че не е виждала такъв ръкав. Наистина стои много елегантно, но и той не е типичен за народните ризи.
Ето и няколко детайла от бродерията:
Моделът е изработен с памучен конец на два ката, с полегат бод с водене на конец, но от опаковата страна бода също е наклонен (от лицевата прилича на гърба на гоблен). Контурнте бодове са везани на един кат. Ръкавите, яката и полите са поръбени на една кука.
Преди няколко години намерихме в старата къща още едно съкровище: Списание "Икономия и домакинство", юбилеен брой от 1931 година. Между другото, можете да видите албума във фейсбук група "Работилница седянка".
И една загадка беше разрешена! Намерих модела на шевицата, в цветната притурка, на страница 20. Този мотив беше предложен за изработка на покривка, но явно баба е решила да го вложи в ризата.
И идея за един проект - във великотърновската окръжна библиотека има много броеве на списание "Икономия и домакинство", ползват се в читалня. Мисля да отделя няколко дена през отпуската си и да ги проуча. Чудесна тема за един следващ пост:-)
0 коментара :
Публикуване на коментар