Моделът изглежда еднакво от лицевата и от опаковата страна. Всъщност е първи опит за обикновено тъкане.
Този стан изработи съпруга ми по снимки от интернет. Вече го бях използвала за тъкане на кори (резултата ще покажа в друг пост). Както се вижда техниката на изработка е класическа, като нищялките от обикновения хоризонтален стан са заменени с примки от конец, през които минава основата. Совалката преминава през получения зев. В обратната посока с ръка се притиска надолу тази част от основата, която не минава през нищялките (по посока на оранжевата стрелка).
Тук се вижда кръстосването на основата преди притискането и надолу. Вътъкът е черен, като крайните нишки от основата.
Като за експеримент избрах прежди, останали от едни шарени чорапи. Почти всички цветове - акрил. Голяма грешка. Нишките от акрила, които правят топченца по плетените дрехи, се сплитат при периодичното разминаване на основата и трудно се набива вътъка за да се стегне тъканта. Трябваше ми и известно време, за да регулирам затягането, което определя ширината на ивицата. Получи се колан с дължина около 1,90м.
Всъщност теоретично се запознах с тази техника отчасти от една книжка.
Автор е Симеонка Стойчева от читалище "Н. Михайловски" - Велико Търново. Издадена е през 1989г. като ръководство за кръжоците по битова тъкан. От нея за първи път научих за тъкането на кори преди много години, но съдържа и полезна информация за други техники. Цялата книжка можете да видите тук.
При избора на модел основно разглеждах албума "Български народни колани", но в него са показани шедьоври, които поне към момента:-) не са ми по силите.
Потърсих в интернет, използвайки английския термин inkle weaving и в крайна сметка се спрях на тези модели, от които направих някакъв мой вариант:
А ето това е схемата на тъкане, изработена чрез DB-WEAVE, свободен софтуер за тъкане. Все още не съм специалист по тази програма, но колкото да се вижда преплитането на основата и вътъка се получи.
И резултатът отблизо за сравнение:
