Както вече споменах, докато отсъствах виртуално, ръкоделствах реално :-)
Следващият проект, с който се заех, е сокаен шал. Размерът му е по-малък от истинските сокаи, които са примерно половин на три и половина метра. Дълго време търсих подходяща материя и късметът ми се усмихна с готов шал, с необходимата гъстота. Но разполагаха само с черен. Много се чудих, даже се допитвах до по-разбиращи от мен, в какви случаи се допуска основата да е черна. Според някои в момент на траур, според други - за празнични случаи. За мен въпроса остана открит и ще търся още информация. Използвах копринени конци в две дебелини - Matra и по-тънката ATLAS ORJINAL DANTEL İPLİĞİ, сребърно метализирано мулине DMC и турска "тел кърмъ".
Понеже ми се щеше да направя нещо като зашив на сокаени бодове и мотиви, смесих писан с дупчест бод(видях такава комбинация в образец от Севлиево). Вложих и малко въображение, с надеждата да не съм нарушила много правила. За основен образец използвах ето тази шевица от Лафчиевата къща в Дряново:
Сокаената шевица винаги ме е привличала с красотата си и най-вече като майсторско предизвикателство. Везането се оказа много приятно, но има известна предварителна подготовка. Първо трябва да се подбере мотива и де се пресметне неговата повторяемост. Второ - да се тества как избрания конец покрива съответната гъстота платно. Същото важи особено за дупчестия бод. Трето - открих го в процеса на работа, много внимателно да се прецени къде се започва и свършва нов конец, за да може да се скрие. Както е известно тук нямаме опакова страна, т.е. шевицата е двустранна, изглежда еднакво отпред и отзад.
На първата снимка е лицевата страна(от която се работи), а на втората - опаковата.
С риск да стана банална, ще подчертая, че употребата на гергеф е абсолютно задължителна. Той е нужен за правилното стягане на бодовете, от което се получават дупчиците в готовата бродерия.
Ето и отблизо елементите:
Надявам се бързо бързо да си довърша ръкоделието, като изгладя някои грешки. Че да мога да се кипря с него :-)
В следващ пост ще опиша стъпка по стъпка двата използвани бода - писан и дупчест(сокаен) и учебника от който ги учих - "УЧЕБНИК ПО БРОДЕРИЯ ЗА IV, V, VI И VII КЛАС НА ДЕВИЧЕСКИТЕ ПРОМИШЛЕНИ ГИМНАЗИИ И УЧИЛИЩА", изд. 1951 г., с автори Р.Руменова и Ев.Райкова.
Повече за историята на сокая и обичаите, свързани с него можете да прочетете тук (благодаря за информацеията на Димка Боянова). Тук можете да видите как се поставя сокаено забраждане. А тук е публикувана богатата колекция с автентични сокаени шевици на Националната художествена академия.
Показват се публикациите с етикет сокай. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сокай. Показване на всички публикации
понеделник, 5 януари 2015 г.
-
Дряново
,
Мадлена Маймарева
,
ресни
,
сокай
,
УРОК
0
коментара
Дряново
,
Мадлена Маймарева
,
ресни
,
сокай
,
УРОК
0
коментара
УРОК: СОКАЕНИ РЕСНИ
Отдавна се възторгвам по сокаените шевици. Дълбоки води, които заслужават повече време. Но един елемент от тях ми се видя по-лесен за изработка - ресните. Особеното при тези шевици е, че са двустранни, т.е. трябва да изглеждат еднакво от двете страни.
Показаният модел е от Трявна, но сокаената шевица е била разпространена в целия регион. Бях чела за музея в Дряново и неговата етнографска експозиция. Речено-сторено, един почивен ден през септември се разходихме до там. След сериозно наблюдение на един от експонатите, предположих по какъв начин се изработват ресните.
И реших да експериментирам. Отделно от плата на сокая се изтъкава ширит на кори, може би 2, 4 или 6 кори, с по два цвята конец. За вътък при тъкането се поставят предварително нарязани нишки с еднаква дължина, които от едната страна висят, от другата преминават повторно през тъканта и се оставя да висят. Усукват се и се превиват на два ката, като една нишка от вътъка образува една ресна (началото и края на нишката).
Първо мислех, че се използват по две нишки на кора, но се получи добре с по четири. Винаги отгоре седят по два конеца с един и същ цвят. Корите се въртят винаги в една посока на 180 градуса. Редуват се S и Z вдяване.
При тъкането на всеки две минавания на основата се прави едно завъртане на корите без основа.
В горната част на снимката има шест готови пресукани ресни, останалите не са довършени.
Готовият ширит с необходимата дължина се прикачва към извезаната кърпа.
Сърдечно благодаря на г-жа Мадлена Маймарева от музея в Дряново, която беше невероятно отзивчива и отдадена на работата си!
Показаният модел е от Трявна, но сокаената шевица е била разпространена в целия регион. Бях чела за музея в Дряново и неговата етнографска експозиция. Речено-сторено, един почивен ден през септември се разходихме до там. След сериозно наблюдение на един от експонатите, предположих по какъв начин се изработват ресните.
И реших да експериментирам. Отделно от плата на сокая се изтъкава ширит на кори, може би 2, 4 или 6 кори, с по два цвята конец. За вътък при тъкането се поставят предварително нарязани нишки с еднаква дължина, които от едната страна висят, от другата преминават повторно през тъканта и се оставя да висят. Усукват се и се превиват на два ката, като една нишка от вътъка образува една ресна (началото и края на нишката).
Първо мислех, че се използват по две нишки на кора, но се получи добре с по четири. Винаги отгоре седят по два конеца с един и същ цвят. Корите се въртят винаги в една посока на 180 градуса. Редуват се S и Z вдяване.
При тъкането на всеки две минавания на основата се прави едно завъртане на корите без основа.
В горната част на снимката има шест готови пресукани ресни, останалите не са довършени.
Готовият ширит с необходимата дължина се прикачва към извезаната кърпа.
Сърдечно благодаря на г-жа Мадлена Маймарева от музея в Дряново, която беше невероятно отзивчива и отдадена на работата си!
Абонамент за:
Публикации
(
Atom
)















