My Needlework Diary

     Случвало ли се е стара жена да Ви разказва за бита си на младини? На мен скоро ми се случи. Една мила баба ме учеше да преда и се отнесе в спомени. Колко трудно се преде коноп, и после как се гледал, как го киснели на реката, и изчиствали от боклуците за да останат влакната и как правели кълчища. В целия си разказ жената използваше странни за мен думи, които никога не съм чувала. Не исках да ми ги обяснява, за да не прекъсна разказа и, защото звучеше като приказка. Реших, че все някъде тези думи ги има обяснени. 



     За мой късмет малко след това попаднах на точно такава книга - "Етнография на България", автор Христо Вакарелски, издание от 1977 година. Изключително интересно четиво, което те връща към миналото, корените, истинските неща. Естествено за мен най-интересни бяха частите "Обработка на тъкачните материали и тъкачество" и "Шевици и тъкани". За втората ще пиша в друг пост.
     Първата беше пълна със същите онези думички, които споменаваше бабата. Поиграх си и ги оформих като речник. Не че ги запомних, предполагам, че ще ми отнеме доста време. Надявам се да са интересни на някого. Ако пък има някой, който знае и други такива термини, много бих се радвала да ги сподели. 

     Думичките са по етапите на обработка на влакната, а не по азбучен ред. С черни букви са отбелязани ударенията. Изображенията са от книгата.

     Всъщност този бод беше непознат за мен и в този смисъл - предизвикателство. Освен това ми беше нужна бродерия, характерна за средновековието, за представяне на историческата възстановка на крепостта Червен през месец май 2013г.



     Използвах неравномерно ленено платно и остра игла. Цветовете не са като на Гоблена от Байо, подбирани са с цел готовата бродерия да бъде монтирана като украса на средновековна рокля. Фигурите също не са копирани, просто са опит да се запази средновековния дух:-)



     Както е видно и конците не са вълнени. Използвах котон перле. Мисля, че изборът ми не беше удачен. Започнаха да се завалват много бързо. Все пак е първи опит.


     Относно бродерията мога да кажа, че е изключително приятна за работа. Задължително се използва гергеф. Той дава възможност правите бодове да са точно толкова дълги, колкото да не набират плата. Трите основни стъпки можете да видите в предния ми пост. Първо се покриват плътните фигури с прави бодове, които сменят посоката си според извивките. От задната страна те не се виждат.



     На втората стъпка се слагат напречни бодове от контур до контур, така че да покриват дългите конци. На третата стъпка се прикрепят напречните бодове с мънички тропоски, прескачайки по две от дългите, прави нишки.


     А сега за средновековните фестивали. Преди две години чух за първи път за тях и със семейството ми прескочихме до Червен. Отидохме и останахме... Включихме се в Национално дружество Традиция, Велико Търново. Както и останалите клубове за исторически възстановки, се занимаваме с експериментална археология, исторически реенактмънт и жива история, с внимание към различни епохи и събития. Участието в такива мероприятия ме мотивира да проучвам и представям различни позабравени техники, материали и инструменти, използвани в ръкоделието.

     Bayeux Tapestry е може би най-известната бродерия в света, по-ценна като извор на историческа информация, отколкото като изящно ръкоделие. 


     Впечатляваща с размера си - дължина почти 70 метра и ширина 0.5 метра. Всъщност тя не е гоблен в сегашния (бродиран) или в оригиналния (тъкан) смисъл на думата. Бродерията изобразява нормандското нашествие в Англия и неговата кулминация - битката при Хейстингс през 1066 година. Представлява 50 сцени с надписи на латински, изработени върху лито тъкано ленено платно, с оцветени с растителни бои вълнени конци. Създадена е в Англия през 1070 година. През 1729 година е открита и изложена в катедралата на Байо, Франция. В момента може да бъде видяна в собствен музей: Musée de la Tapisserie de Bayeux.  


     На гоблена са изобразени 623 човешки фигури, 202 коня, 55 кучета, 506 други животни и птици(някои от тях митични), 49 дървета, 41 кораба, 37 сгради, 57 надписа с около 2000 букви. Точният автор на това произведение е неизвестен. Има две хипотези. Според едната е изработено по заповед на кралица Матилда, съпруга на Уилям Завоевателя, от придворните тъкачи. Според другата поръчител е Одо, епископ на Байо и брат на Уилям. През 2007 година Гобленът от Байо е включен в програмата на ЮНЕСКО за защита на документалното наследство "Паметта на света".
    



     Можете да разгледате още детайли от композицията тук.А тук можете да научите повече за съдържанието на изобразените сцени.


     Използваните цветове са червено-кафяво(теракота), циньо-зелено, синьо, маслинено зелено, потъмняло злато, и малки количества черно, тъмно синьо и цвят на салвия. По-късни корекции са правени със светли жълто и зелено, оранжево. През 11 век вълната за бродерия е била оцветявана преди изпридането. Дебелината на конците е зависела от това, дали ще се използват за изработка на пълнежи или контур. За получаване на необходимите десетина нюанса са използвани три растения - сърпица(Isatis indigotica), брош(Rubia tinctorum) и резеда(Reseda luteola). Листата на сърпицата дават син цвят. Използвала се е преди навлизането на индигото след Великите географски открития през 17 век. Корена на броша се използва за добиване на червено. Жълт цвят се получава от корените на резедата. Вълната се потапя в боята и се суши по няколко пъти, в зависимост от желаната наситеност.

 
     Малко подробности за изработката. Използвани са два вида бодове. Бод зад игла за надписите и контурите, и бод байо за пълнеж на фигурите. Вторият се среща и с английските имена couching или laid work. Изработва се в три стъпки:



     И малко забавление: тук можете да конструирате свои собствени сцени в стила на Гоблена от Байо.