Обичам стари инструменти за ръкоделие. Предизвикателство е да разбереш как функционират. Разглеждайки снимки в интернет попаднах на това:
Името му е "НАЙ-МАЛКИЯ ЛАНКАШИРСКИ СТАН". Ширина около 8см.
Изглежда много удобен, ако си живял по времето, когато са се кърпели чорапи и дрехи, и повторно се е използвало всяко парче нишка или тъкан.
В продължение на столетия във възпитанието на момичетата се залага това умение. По-късно на него се гледа с някаква сантименталност и романтизъм, замъгляващи факта, че това занимание е чисто женско в патриархалния смисъл на думата - досадно, прозаично и трудоемко. Кърпенето има смисъл само в една икономика, където чифт чорапи струва повече от времето, което е необходимо, за да ги поправиш. Може би трябва да се радваме, че вече не ни се налага да го правим. Което не значи, че на мен лично не ми е интересно и че понякога не поправям някоя дреха:-).
След втората световна война работещите жени явно си дават сметка, че този вид ръчен труд трябва да бъде улеснен по някакъв начин, в противен случай е безсмислен. И се появява "най-малкия стан". За него даже пише в юлския брой през 1950 година на списание "Popular science".
Кърпенето(замрежването) се основава на попълването на дупка в тъканта, чрез затъкаване на малък участък. Това може да бъде много бавен и несъвършен процес, както и да бъде трудно за очите, ако използвате фини нишки или кърпите черно върху черно.
Показаният
миниатюрен механизъм работи, като чрез завъртане на кукичките, се издигат
ту едната, ту другата нишка на основата с цел по-лесно промушване на
иглата с вътъка, имитирайки движението на совалката на стан.
Изглежда много удобен, ако си живял по времето, когато са се кърпели чорапи и дрехи, и повторно се е използвало всяко парче нишка или тъкан.
В продължение на столетия във възпитанието на момичетата се залага това умение. По-късно на него се гледа с някаква сантименталност и романтизъм, замъгляващи факта, че това занимание е чисто женско в патриархалния смисъл на думата - досадно, прозаично и трудоемко. Кърпенето има смисъл само в една икономика, където чифт чорапи струва повече от времето, което е необходимо, за да ги поправиш. Може би трябва да се радваме, че вече не ни се налага да го правим. Което не значи, че на мен лично не ми е интересно и че понякога не поправям някоя дреха:-).
След втората световна война работещите жени явно си дават сметка, че този вид ръчен труд трябва да бъде улеснен по някакъв начин, в противен случай е безсмислен. И се появява "най-малкия стан". За него даже пише в юлския брой през 1950 година на списание "Popular science".
Кърпенето(замрежването) се основава на попълването на дупка в тъканта, чрез затъкаване на малък участък. Това може да бъде много бавен и несъвършен процес, както и да бъде трудно за очите, ако използвате фини нишки или кърпите черно върху черно.
Разбираемо упътване за работа в снимки намерих в този блог:
